Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

| November 19, 2024

Сдружение "Младежки Глас" България
Scroll to top

Top

интервю с Й. Матеев

интервю с Й. Матеев

Интервю с писателя Йордан Матеев, взето от Ръководството на “Младежки Глас” гр. Варна в лицето на Областния Председател Паша Александрова и Председателя на Клуб “КУЛТУРА” – Ясен Янков, инициатор на събитието.

-www.facebook.com/mg.varna

Интервю с писателя Йордан Матеев

Йордан Матеев е роден в гр. Варна. Началото на неговото творчество започва в средата на 80-те години с публикуване на фейлетони и хумористични сценки във вестници и радиа. През 1992 г. се издава сборникът му с разкази на ужасите „За една нежна душа” и илюстрованата приказка „Бягството на Роби”. Публикува над 20 криминални разказа в списание „БТА Паралели” с псевдонима „Джордан М. Джордан”. Печелил е втора награда на Националния конкурс за криминален разказ „Атанас Мандаджиев”. През 2007 г. излиза първият му роман „Веригите на злото”. Година по-късно е издаден „Войната на видовете”. Следват „Книга, написана на пясък”,  „Смърт край морето”, „Смъртоносен гняв”, „Последната жътва на козела”. Последната издадена книга е „Другият ръкопис. Кой уби Георги Стоев” посветена на убийството на писателят Георги Стоев.  От 2008 година до момента са издадени 5 електронни книги – „Българско зомби”, „Жадни за кръв”, „Другият ръкопи. Кой уби Георги Стоев?”, „Последната жътва на Козела” и „Смърт край морето”. Предстои и излизането на още една електронна книга с името „Страх ООД”.

Писателят наскоро завърши работата си над новия си роман „Червенокосата Ади”. Според анатоцията романа ще е един от най-добрите в жанра. Само преди няколко дни Йордан Матеев публикува новелата „Ритуалът” в интернет.

–   Г-н Матеев, в кои жанрове творите?

–    Жанровете, които ми допадат и в които пиша са предимно криминалния и фантастиката, но имам и хумористични фейлетони, които бяха излъчвани по радио Варна през 90-те години. По същото време публикувах разкази и в списание ”Криминале”.

–   Г-н Матеев, от къде черпите своите идеи?

–    От живота, от хората, от ежедневието и от всичко, което е около мен. Дори ми идва вдъхновението като чета хубави книги.

–   Коя е хубава книга за вас? Какво трябва да съдържа?

–    За мен хубава книга е тази, която има изящен словесен стил. Много е важно умението да се изразяваш. Тогава всяка история става интересна. Тези неща не стават планирани, те идват спонтанно отвътре и са плод на някакво наблюдение в живота.

–   На какво дължите досегашният си успех?

–    Постоянство, вяра в себе си, самокритичност и много труд.

–   Как бихте описали понятието „успех”?

–    Да умееш да правиш нещо, да въздействаш на околните с таланта си и да го правиш. Трябва да вложиш максималното от себе си в това, което правиш, да се самоусъвършенстваш, да се стремиш да се развиваш и да минаваш на по-горно ниво, но трябва да си останеш земен човек, без снобизъм или егоизъм. Много важни фактори за успеха са труда, постоянството и късмета.

–   Чувствате ли се успял?

–    Успял е силна дума. Удовлетвотворяваме, че въздействам на околните с начина си на писане и се самоусъвършенствам. В момента са преведени две мои произведения на руски език. Едното е „Разпятието на легионера”, а другото е сборника с разкази на ужасите. Очаквам да ми кажат кога ще бъдат издадени.

–   Каквомислите за състоянието в което се намира българската литература?

–    Критично. В момента не се отделя никакво внимание на българското творчество. Издават се предимно чужди автори. Наистина трябва да познаваме чуждата литература, но да не се пренебрегват българските автори.

–   Какво според вас трябва да се направи, за да се търсят и четат български книги?

–    Според мен трябва да се издават повече български, но качествени книги. Издателствата да поемат представянето на авторите. Да се направи разпространение. Да не се тиражират пошли текстове само с добре оформени корици. Литературата не е търговия, в която всъщност се превърна по време на така наречения демократичен преход. Липсват читателски клубове, където биха могли да се представят нови заглавия, да се обменят мнения. Могат да се направят и много други неща но за съжаление в българската литература не се инвестира.

–   Какво мислите за младежите в България?

–    Не е вярно мнението, което се тиражира, че младежите не се интересуват от книги и не четат. В много форуми в интернет се обсъждат книги и автори, дори и на чужд език. Обменят идеи и мнения. Младите са умни и се интересуват от всичко, което се издава днес. Много малко от тях купуват книги, поради високите цени или защото това, което се издава не им е интересно и те търсят други начини да се сдобият с това,което им харесва.

–    Защо има подобно мнение за младите хора?

–    Една страна се представя чрез културата си – литературата, художниците, спорта, туризъм. Има много талантливи млади писатели, които не се издават. В България се излизат милиони за губещи каузи, а няма подкрепа към българския творец. Инвестирането в млад творец за тях е немислимо, защото все още в България, за да преуспееш става чрез връзки, интриги или да имаш човек зад гърба си. Но аз съм оптимист и вярвам, че нещата ще се променят и литературата ще се развие, ще се издават повече български автори и пазара в Европа ще се отвори за нас.

–   Кое Ви мотивира да продължавате да пишете в тези трудни условия, които споменахте?

–    Мотивираме любовта към книгата, към необикновеното в живота, към интересните човешки съдби и сила на духа у някой хора. Различни неща, за които един писател би трябвало да има око и да ги забелязва непрекъснато в действителността. Въобще да пишеш трябва да наблюдаваш и да се впечатляваш от случващото се около теб. Никога не трябва да си безразличен.